Работата и малкото пари ни съсипват. Данни на Евростат показват, че

Работата и дребното пари ни унищожават. Данни на Евростат демонстрират, че българите са най-недоволни в Европейски Съюз. В редица страни пенсионерите са финансово по-добре от работещите хора.
И в Гърция не са удовлетворени от работата.
Българите са най-недоволни от работата си и от получаваните пари измежду жителите на страните от Европейски Съюз, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат. Това е в основата българите да са
минимум задоволени от живота си.
Удовлетвореността на българите от работата им по скалата от 0 до 10 е приблизително 6,2, при междинна оценка за страните от Европейски Съюз 7,4. Само в две страни хората дават оценка за работата си под 7. Освен България, втората страна,
където хората са най-недоволни
от работата си, е Гърция с оценка от 6,8. В останалите страни оценките на хората за работата им са близки, няма страна от Европейски Съюз, в която доста обичат да работят. Сред страните, за които Евростат има данни, най-доволни от работата си са в Норвегия (с оценка 8), само че тя не е от Европейски Съюз.
Любопитно е, че има страни,
в които хората с по-високи приходи и тези с по-ниски обичат еднообразно работата си. Такава е обстановката да вземем за пример в Белгия, Испания, Франция, Австрия и Нидерландия. В Ирландия хората с по-ниски приходи даже харесват работата си повече от тези с високи приходи.
Но в България и Гърция обстановката е друга.
В България хората с по-високи приходи дават оценка 6,3 за задоволеност от работата си, а оценката на тези с ниски приходи е 5,3. В Гърция тази разлика е още по-голяма и удовлетвореността е надлежно 7 и 4,9.
Заплатите в страната ни са най-ниски
спрямо другите страни от Европейски Съюз. Затова не е изненада, че българите са минимум задоволени от финансовото си положение като го правят оценка приблизително с 4,6 по скалата от 0 до 10. При състояние, че приблизително жителите на Европейски Съюз са много удовлетворени от финансовото си положение,
като го правят оценка на 6,6.
Най-високите равнища на задоволеност от финансовото положение са регистрирани в Нидерландия и Финландия (и двете по 7,6), следвани от Швеция (7,4) и Австрия (7,3). В другия завършек на класацията има шест страни от Европейски Съюз,
където равнището на задоволеност е под 6,
което значи, че хората са по-неудовлетворени, в сравнение с удовлетворени от финансовото си положение. Това са Латвия (5,9), Унгария (5,9), Словакия (5,8), Хърватия (5,7), Гърция (5,3) и на последно място е България с оценка 4,6.
Естествено хората с най-ниски приходи
във всички страни от Европейски Съюз са минимум задоволени от финансовото си положение. Но в България равнището на задоволеност на 20-те % от хората с най-високи приходи е под това на 20-те % от хората с най-ниски приходи във Финландия, Нидерландия, Швеция и Малта.
В редица страни от Европейски Съюз даже хората
с ниски приходи дават много положителни оценки за финансовото си положение. В осем страни от Европейски Съюз 20-те % от хората с най-ниски приходи са оценили своето равнище на задоволеност приблизително над 6, което значи, че са “по-скоро удовлетворени, в сравнение с неудовлетворени ”. Това са Финландия (6,7), Нидерландия (6,5), Швеция (6,3), Малта (6,2), Австрия (6,1),
Дания, Белгия и Италия (всички по 6).
Удовлетворението от финансовото положение в страните от Европейски Съюз варира най-вече съгласно възрастта и състава на семейството, с изключение на от равнището на приходите. Нивото на оценките не се разграничава доста по пол или равнище
на урбанизация на обитаемото място,
демонстрират данните на Евростат. Най-удовлетворени са младежите на възраст сред 19 и 24 години с оценка приблизително 6,8, при 6,5 за тези в трудоспособна възраст. Хората, които живеят сами, са по-малко задоволени от финансовото си положение от тези,
които живеят по двойки.
В България пенсионерите са най-недоволни от финансовото си положение. Хората над 65 години в страната ни дават оценка 4,2 за финансовото си положение, а най-удовлетворени са работещите хора на възраст сред 35 и 49 години, които дават оценка 5.
В редица страни от Европейски Съюз обстановката
е изцяло друга и хората над 65 години са по-доволни от парите си от по-младите. В Дания и Финалния пенсионерите дават най-високи оценки за финансовото си положение, надлежно 8,2 и 8,1. Много високи са оценките на пенсионерите и в Люксембург (7,8), Нидерландия (7,7), Австрия (7,6), Ирландия (7,4) и Белгия (7,3).
Във всички тези държани оценките
на хората над 65 години за финансовото им положение са по-добри от тези на хората на възраст сред 35 и 49 години. Явно изплащаните пенсии в тези страни и спестяванията, които хората натрупват по време на трудовата си кариера, са задоволителни за спокоен живот.
Средно за страните от Европейски Съюз хората
на възраст над 65 години са по-доволни от финансовото си положение от по-младите сред 35 и 49 години.



Над 22% от пенсионерите в България се лишават от редица съществени неща, нужни за естествен живот.
22,4% от хората в страната на възраст над 65
години живеят в тежки материални ограничения, демонстрират данни на Евростат. Това значи, че не могат да си разрешат най-малко 7 от 13 съществени неща за естествен живот, като да вземем за пример замяна на износени облекла с нови, всяка седмица да похарчат малко пари за персонални потребности, да сменят остарели мебели, да си разрешат една седмица в годината отмора отвън дома, да посрещнат
непредвиден финансов разход и т. н.
Само в Румъния пенсионерите са по-зле, като там 23,7% от тях живеят в тежки материални ограничения. Като цяло в страните от Европейски Съюз пенсионерите даже са по-добре финансово обезпечени от останалите жители, тъй като имат сигурни приходи.
Средно за Европейски Съюз единствено 6,8% от хората
живеят в тежки материални ограничения. А единствено 5,5 на 100 от хората над 65 години са принудени да се лишават от доста неща. В страни като Люксембург и Швеция под 1 на 100 от хората над 65 години изпитват тежки материални ограничения. В Австрия делът на тези хора е 1,9%, а в Германия – 4,4 на 100. За разлика от другите страни от Европейски Съюз, в България голяма част от хората, които
получават пенсия, живеят в тежки материални ограничения.
Като цяло в България 18 на 100 от популацията не могат да си разрешат най-малко 7 от 13 съществени неща. Само в Румъния са по-зле, където делът на тези хора е 19,8 на 100. В Гърция обстановката също не е доста добра, като там 13,5% от популацията изпитват огромни ограничения.



В България над 55% родителите с три и повече деца имат приходи под 60% от междинния за страната.

В България всеки пети човек е в риск от беднотия, т.е. приходите му са под 60% от междинния за страната, демонстрират данни на Евростат.
Има шест страни от Европейски Съюз, в които най-малко една
пета от популацията им е изложено на риск от беднотия. Това са Естония (22,6%), Латвия (22,4%), Румъния (21,1%), България и Литва (и двете по 20,6%) и Испания (20,2%).

По принцип самотно живеещите хора, тези над 65 години, родителите, които сами отглеждат децата си и тези с три и повече деца са изложени на по-голям риск от беднотия от останалите. Това важи освен за България, а и за останалите страни от Европейски Съюз. Но сред обособените страни има голяма разлика във връзка с това коя група
от популацията е в максимален риск от беднотия.
В България максимален е финансовият риск за многодетните фамилии с три и повече деца. 55,2% от тези фамилии имат приходи на човек под 60% от междинния за страната. По-зле от нас по този индикатор е единствено Румъния,
където 63,3% от родителите с най-малко три деца
са в риск от беднотия. Средно за страните от Европейски Съюз единствено 27,8% от многодетните родители имат приходи под 60% от междинния, като минимален е този дял в Дания (10%), Финландия (10,2%) и Словения (11,8%). Явно в множеството страни от Европейски Съюз или има положителни обществени стратегии за поддръжка на родители с повече деца или най-вече родители с положителни финансови благоприятни условия
си разрешават да имат от три деца нагоре.
В България 42,8% от родителите, които сами отглеждат децата си, са в риск от беднотия, демонстрират данните на Евростат. 36,4% от пенсионерите в страната също имат приходи под 60 на 100 от междинния за страната. Най-зле са пенсионерите в Естония, където над 79 на 100 от тях са в риск от беднотия, и в Латвия – 67,8% са с приходи под 60% от междинния.



В Румъния заплатите не са доста по-високи от нашите, само че хората са доста по-доволни от живота си.

Българите разчитат на другари и родственици, с цел да се оправят с компликациите в живота, много повече, в сравнение с хората в редица други страни от Европейски Съюз, излиза наяве от данните на Евростат. Оценките на българите за доверието към хората към тях (роднини, другари и колеги) е 5,2 по скалата от 0 до 10, при приблизително за страните от Европейски Съюз 5,8. Но има страни, в които връзките
сред хората са много по-зле, в сравнение с при нас.
На дъното в класацията по този индикатор е Кипър, където оценката на хората за доверието им към близките е единствено 3,6. По-зле, в сравнение с при нас, са връзките сред хората и в Литва (оценка 4,3), Франция (4,4), Словения (4,6), Гърция (4,7) и Малта (5,1). Най-голямо доверие на хората към тях имат във Финландия (7,3), Румъния (7,2), Полша (6,9) и Ирландия (6,7).
Като цяло България е на последно място
измежду страните от Европейски Съюз по задоволство от живота с обща оценка 5,9 по скалата от 0 до 10. Това, че оценката ни е под 6, демонстрира че по-скоро сме недоволни, в сравнение с задоволени от живота. Най-близо до нас са в Гърция и Латвия (и двете по 6,9). Най-доволни от живота са във Финландия (7,8), а по-късно са Белгия, Австрия, Словения и Румъния (всички с по 7,7). След това е Полша със оценка 7,6.
Любопитно е, че хората в Румъния
са измежду най-доволните в Европейски Съюз, макар че заплатите там са много по-ниски в сравнение с в редица други страни. Румънците дават доста високи оценки за доверие към хората към тях (7,2), задоволеност от работата (7,9), а удовлетвореността от финансовото им положение (6,9) е малко над междинното равнище за страните от Европейски Съюз.



Българите са много удовлетворени от домовете си, само че желаят да живеят в по-добри жилища.

Българите всеобщо желаят да живеят в по-добри жилища, излиза наяве от данните на Евростат. Това е измежду аргументите за огромното търсене на жилища и къщи. Ако имат финансова опция, хората купуват нов парцел, в който фамилията им да живее по-добре.

В България едвам 9,2% от хората дават доста висока оценка за задоволство от жилището си. За съпоставяне приблизително за страните от Европейски Съюз 27,2% от хората са доста удовлетворени от вкъщи си. Най-голям е делът на хората, които дават най-високата допустима оценка за жилището си, в Швеция (56,3), Нидерландия (51,7%), Австрия (50,8%) и Ирландия (48,2%).

В България максимален е делът от хората, които дават просто добра оценка за жилището си (82,3%). Като страната ни е преди всичко в Европейски Съюз по дял на тези хора. Българите, които дават ниска оценка за задоволство от жилището си, са 7,1%, а тези които изобщо не са удовлетворени от вкъщи си са единствено 1,4 на 100. Най-зле са в Дания, където 8,9% от хората дават доста ниска оценка за жилището си.